Затвори очи...
когато тъй нежно целуваш!
Чуй вятъра как шумоли
чуй,как ти говори.
Чуй го,ревнува дори,
та нали с него споделях..
знае за нашите срещи,
аз дори го целувах.
Галеше ме ,когато си мислех за теб,
когато се смеех със мене се смя,
а когато от копнежите свои болеех
вятърът с мене копня.
Сега аз те нежно целувам,
няма да казвам и дума една,
вместо мен нека той ти разкаже,
колко те чаках ...
Ето,притихна ревнивецът вятър,
може би се засрами..
Ти ме целувай,но нищо не казвай,
а после върви....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени

6