11.06.2017 г., 20:45

Затворник

602 0 0

Защо затворник на моите чувства съм, затворник на моите мисли непокорни.
Нима негодник съм, който на света е само за бели и пакост.
Нима злосторник съм, който някого прецаква, който знае само да злорадства.
Нима убиец съм, излежаващ тежка присъда или обикновен крадец, откраднал от селската църква.
Ако не, защо тогава съм заключеник в този мрачен, тягостен затвор, в който чувствата ме стягат, а мислите наказват.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люб Сърцев Всички права запазени

Произведението не е редактирано. Написах го по време на работа. Тепърва може да претърпи обработка или да го оставя девствено.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...