Затворя ли очите,
на маточина искам да мирише,
на дим от кучета изблизан.
Да чувам вятърът как диша
прегърнал бялата ми риза.
Далечното да стане близко
Когато топлата река
постави си във ниското
забрадка от мъгла.
Усмивката на слънцето да бъде прашна,
като извадено от скринове напътствие
и мисълта за самота да бъде страшна, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация