22.01.2012 г., 13:57 ч.

Затънах във пряспа дълбока... 

  Поезия » Любовна
660 0 7

Затънах във пряспа дълбока.
Затрупа ме мразният сняг...
Край мене премина девойка -
засипа ме звънко със смях...

След нея - принцеса в позлата
смрази ме с надменни очи...
А после - жена хвърковата
с метлата си ме поздрави...

Замръзнах... Вълчица ме зърна...
Със лапи изрина снега...
С дъха си ме стопли, прегърна ме...
И върна ме пак на Света...

Марин Тачков
7 януари 2012 г.

© Марин Тачков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви за отзивите, Нели, Ивон, Валентин, Алина, Елена, Елица!Сърдечни поздрави!
  • Според мен, творбата внушава идеята, че доброто понякога идва оттам, откъдето съвсем не го очакваш...
    Поздравления за образа на Вълчицата, Марин!
  • Сърдечен поздрав, Марин! Много харесах!
  • Да,основателна класификация.
    Хубаво е ,че е вълчица,а не вълк.
    Оригинално!
  • Оригинална разработка на темата, макар и с някакво аристократично пренебрежение към формата. А още Хегел е казал: "Формата е съдържателна". Но Ивон не е права - мъжката тяга към Вълчиците е благодарна тема в поезията. За илюстрация ето нещо сродно:

    ВЪЛЦИ


    Не вълкът пожелавал вълчицата, казват.
    И са сигурно прави!
    От вълчиците идела в горските пазви
    свободата на вълчите нрави.

    Бяхме вълци!
    Когато, огромна, луната
    еднооко се вглеждаше в мрака,
    древен спазъм възвираше ниско в гърлата ни –
    вълча песен, от болка изплакана.

    Бяхме вълци!
    И беше еленът в гората
    – даже бърз, даже силен! – обречен.
    Не гладът ни посочваше в здрача следата му,
    а законът ни вечен.

    Днеска питам за вълците – няма ги вече.
    Но вълчиците скитали, казват!
    Едноока луна свети горе обречено –
    златна пепел по снежната пазва.

    По крайградските сметища
    сенки неясни
    разрешават проблеми прастари.
    Вълци няма!
    Но псетата днес са опасни –
    жалки глутници помияри!

    Не вълкът пожелавал вълчицата...
    Зная!
    Бяхме вълци, но вече е късно.

    ...Всъщност, ако вълчицата ни пожелае,
    в нас вълкът – може би! – ще възкръсне...

    На Марин - леко перо!
  • Забавно ми беше да прочета, особено ми хареса хвърковатата, много образно си я описал. За вълчицата не съм очарована и аз бих замръзнала. С поздрави!
  • Интересни послания, Марине! В живота не всичко става както искаме, когато искаме и с когото искаме. Важното е обаче че се получава. А хора има всякакви. Нищо че ти си класифицирал само жените!
    Ама много едри буквички си изпонаписал, та чак се не чете...
Предложения
: ??:??