Затънах във пряспа дълбока...

Comments

• 

  MarinTachkov (Марин Тачков)

  Благодаря ви за отзивите, Нели, Ивон, Валентин, Алина, Елена, Елица!Сърдечни поздрави!

  2012-01-24T14:25:30+02:00
• 

  voda (Елица Ангелова)

  Според мен, творбата внушава идеята, че доброто понякога идва оттам, откъдето съвсем не го очакваш...
  Поздравления за образа на Вълчицата, Марин!

  2012-01-23T08:24:11+02:00
• 

  elenasim1 (Елeна)

  Сърдечен поздрав, Марин! Много харесах!

  2012-01-22T20:18:37+02:00
• 

  Ilis (Алина Стоянова)

  Да,основателна класификация.
  Хубаво е ,че е вълчица,а не вълк.
  Оригинално!

  2012-01-22T16:37:24+02:00
• 

  severianin (Валентин Чернев)

  Оригинална разработка на темата, макар и с някакво аристократично пренебрежение към формата. А още Хегел е казал: "Формата е съдържателна". Но Ивон не е права - мъжката тяга към Вълчиците е благодарна тема в поезията. За илюстрация ето нещо сродно:
  
  ВЪЛЦИ
  
  
  Не вълкът пожелавал вълчицата, казват.
  И са сигурно прави!
  От вълчиците идела в горските пазви
  свободата на вълчите нрави.
  
  Бяхме вълци!
  Когато, огромна, луната
  еднооко се вглеждаше в мрака,
  древен спазъм възвираше ниско в гърлата ни –
  вълча песен, от болка изплакана.
  
  Бяхме вълци!
  И беше еленът в гората
  – даже бърз, даже силен! – обречен.
  Не гладът ни посочваше в здрача следата му,
  а законът ни вечен.
  
  Днеска питам за вълците – няма ги вече.
  Но вълчиците скитали, казват!
  Едноока луна свети горе обречено –
  златна пепел по снежната пазва.
  
  По крайградските сметища
  сенки неясни
  разрешават проблеми прастари.
  Вълци няма!
  Но псетата днес са опасни –
  жалки глутници помияри!
  
  Не вълкът пожелавал вълчицата...
  Зная!
  Бяхме вълци, но вече е късно.
  
  ...Всъщност, ако вълчицата ни пожелае,
  в нас вълкът – може би! – ще възкръсне...
  
  На Марин - леко перо!
  

  2012-01-22T15:24:11+02:00