Заведи ме оттатък реката, дето стелят се нежни мъгли. Там, където звездите, луната ни заливат с порой от мечти. Заведи ме във утрото тихо на копнежа, по теб извървян, там, където в омая триптихът във очите изгаря със плам. Заведи ме със дланите топли, дъх отпили от мойто сърце. На деня по лазурите сини, отведи ме до твойто небе. И когато притихне реката, дето буйна във мене тече. Приюти ми сърцето, душата, коленичили в твойте нозе.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако съдържанието не отговаря на правилника или нарушава авторското право или етичните норми.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!
с обич, мила Джейни.