Заведи ме!
Заведи ме оттатък реката,
дето стелят се нежни мъгли.
Там, където звездите, луната
ни заливат с порой от мечти.
Заведи ме във утрото тихо
на копнежа, по теб извървян,
там, където в омая триптихът
във очите изгаря със плам.
Заведи ме със дланите топли,
дъх отпили от мойто сърце.
На деня по лазурите сини,
отведи ме до твойто небе.
И когато притихне реката,
дето буйна във мене тече.
Приюти ми сърцето, душата,
коленичили в твойте нозе.
дето стелят се нежни мъгли.
Там, където звездите, луната
ни заливат с порой от мечти.
Заведи ме във утрото тихо
на копнежа, по теб извървян,
там, където в омая триптихът
във очите изгаря със плам.
Заведи ме със дланите топли,
дъх отпили от мойто сърце.
На деня по лазурите сини,
отведи ме до твойто небе.
И когато притихне реката,
дето буйна във мене тече.
Приюти ми сърцето, душата,
коленичили в твойте нозе.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
