Заведи ме в Испания
във потънал от изгреви град,
с тротоари,
по които жените люлеят бедра
изпод тънките рокли,
а косите им водопади
пръскат мирис
на зрял портокал!
Бреговете широки
на привидно
спокойния океан
покажи ми
да усетя с боси крака
топлината на пяната!
И в очите ми
нека чайки се гмуркат!
А в косите ми
нека сянка да хвърлят
остролисти маслини!
Там, където си бил
тъй щастлив,
безметежно щастлив,
заведи ме!
© Павлина Гатева Всички права запазени