Заведи ме там
още си
като сакрална чаша вино
в един залез
на угаснал оранж
в косите...
далечен месец на брано грозде
стипчаво чувство за още
и още
свенлива обич
на гротеска - жал
по копнеж
утаил се в тъга... и
разпилян разговор
за вино
... върни ме там
болезнено е
очите да отвориш
от звън на камбана -
пак чувам оня
божи звук...
достолепен храм -
капе светлина от сводест
прозорец
към обрамчено Христово разпятие
а там горе
някой открехва небето
и слуша...
къде ми е светулката...
и я търси... за мен
заведи ме там
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дима Всички права запазени
