Feb 2, 2014, 8:28 PM

Заведи ме там

  Poetry » Love
1.1K 0 5

още си

като сакрална чаша вино

в един залез

на угаснал оранж

в косите...

далечен месец на брано грозде

стипчаво чувство за още

и още

свенлива обич

на гротеска - жал

по копнеж

утаил се в тъга... и

разпилян разговор 

за вино

 

... върни ме там

 

болезнено е

очите да отвориш

от звън на камбана -

пак чувам оня

божи звук...

достолепен храм -

капе светлина от сводест

прозорец

към обрамчено Христово разпятие

а там горе

някой открехва небето

и слуша...

къде ми е светулката...

и я търси... за мен

 

заведи ме там

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дима All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...