Feb 2, 2014, 8:28 PM

Заведи ме там 

  Poetry » Love
696 0 5

още си

като сакрална чаша вино

в един залез

на угаснал оранж

в косите...

далечен месец на брано грозде

стипчаво чувство за още

и още

свенлива обич

на гротеска - жал

по копнеж

утаил се в тъга... и

разпилян разговор 

за вино

 

... върни ме там

 

болезнено е

очите да отвориш

от звън на камбана -

пак чувам оня

божи звук...

достолепен храм -

капе светлина от сводест

прозорец

към обрамчено Христово разпятие

а там горе

някой открехва небето

и слуша...

къде ми е светулката...

и я търси... за мен

 

заведи ме там

© Дима All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??