Feb 2, 2014, 8:28 PM

Заведи ме там

  Poetry » Love
1.1K 0 5

още си

като сакрална чаша вино

в един залез

на угаснал оранж

в косите...

далечен месец на брано грозде

стипчаво чувство за още

и още

свенлива обич

на гротеска - жал

по копнеж

утаил се в тъга... и

разпилян разговор 

за вино

 

... върни ме там

 

болезнено е

очите да отвориш

от звън на камбана -

пак чувам оня

божи звук...

достолепен храм -

капе светлина от сводест

прозорец

към обрамчено Христово разпятие

а там горе

някой открехва небето

и слуша...

къде ми е светулката...

и я търси... за мен

 

заведи ме там

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дима All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...