Завесата се спусна
Завесата се спусна
сега
истинското твое лице.
Далеч от погледа
на публика критична,
разкрий ми тайните
на твоето сърце.
Завесата се спусна,
а за мене,
беше днес за сетен път.
От утре ще съм публика
и ще аплодирам,
(само че от разстояние)
твоята вечна игра.
Завесата се спусна,
напускам сега
нашето нежно бойно поле.
Някога бях млада
но вечно бях по-старата,
неразгаданата,
а ти до мен, по-младия,
"невинното дете".
Завесата се спусна,
нямам повече сили,
изтривам гримът
за последно.
Настъпи мигът!
Свали най-сетне маската,
изтрий и ти гримът!
И нека се погледнем
без публика,
очи в очи, открито,
за първи и последен път....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Деличева Всички права запазени
