Ето, че дойде и този миг
на мъничкия лист хартия,
запечатан в черен плик.
Надеждата си ще затворя във кутия.
Който иска – нека да я вземе.
В плика, на листчето хартия,
ще залепя изгубеното време.
Дарявам блясъка в очите ми
на всички тъжни и самотни хора.
Под детското легло – сълзите ми,
мечтите и душевната умора –
прегърнете ги и тихо плачейки ...