glorii (Аура)
7 7
9 сент. 2011 г., 16:25

Завещание 

  Поэзия » Философская
922 0 4

Ето, че дойде и този миг

на мъничкия лист хартия,

запечатан в черен плик.

 

Надеждата си ще затворя във кутия.

Който иска – нека да я вземе.

В плика, на листчето хартия,

ще залепя изгубеното време.

Дарявам блясъка в очите ми

на всички тъжни и самотни хора.

Под детското легло – сълзите ми,

мечтите и душевната умора –

прегърнете ги и тихо плачейки

ще разберете що е самота.

Не се страхувайте, оставям ви

парченце бяла свобода.

А тънката дантела на прозрението

обвих във мъдрост и печал.

Открийте я в ума си при съмнението.

Отивам си и без да ми е жал

оставям тялото си на земята.

Това е всичко. Ако някой е разбрал –

запазвам си единствено душата.

© Аура Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??