Завещание
Ето, че дойде и този миг
на мъничкия лист хартия,
запечатан в черен плик.
Надеждата си ще затворя във кутия.
Който иска – нека да я вземе.
В плика, на листчето хартия,
ще залепя изгубеното време.
Дарявам блясъка в очите ми
на всички тъжни и самотни хора.
Под детското легло – сълзите ми,
мечтите и душевната умора –
прегърнете ги и тихо плачейки
ще разберете що е самота.
Не се страхувайте, оставям ви
парченце бяла свобода.
А тънката дантела на прозрението
обвих във мъдрост и печал.
Открийте я в ума си при съмнението.
Отивам си и без да ми е жал
оставям тялото си на земята.
Това е всичко. Ако някой е разбрал –
запазвам си единствено душата.
© Аура All rights reserved.
