От този свят, разочарован - 

живях във чужди хипотези. 

Изляза ли, ще ви оставя словото. 

(Едва ли Бог чете поезия...) 

Един ще каже нескопосано, 

че - "Както сам си го направиш."

Друг с превъзбудени обноски 

заучено ще ми цитира фрази. 

И се завръщам бавно и на пръсти 

към моето безгрижно детство, 

за да изчистя ако мога мръсното, 

събрал за жлъчно стихоплетство. 

Ала пълзи, като ранена змия 

покварата на мойта мисъл 

и трови, вместо да прости 

с това, което съм написал. 

Преди обаче да изляза 

от скромния си дом, наземен 

последно само ще Ви кажа - 

Живейте смело! Няма време... 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

03.07.2023