Завещание
От този свят, разочарован -
живях във чужди хипотези.
Изляза ли, ще ви оставя словото.
(Едва ли Бог чете поезия...)
Един ще каже нескопосано,
че - "Както сам си го направиш."
Друг с превъзбудени обноски
заучено ще ми цитира фрази.
И се завръщам бавно и на пръсти
към моето безгрижно детство,
за да изчистя ако мога мръсното,
събрал за жлъчно стихоплетство.
Ала пълзи, като ранена змия
покварата на мойта мисъл
и трови, вместо да прости
с това, което съм написал.
Преди обаче да изляза
от скромния си дом, наземен
последно само ще Ви кажа -
Живейте смело! Няма време...
©тихопат.
Данаил Антонов
03.07.2023
© Данаил Антонов All rights reserved.
