Nella_gold (Нели )
841 4525
25.11.2010 г., 7:01 ч.

Завих се с облак, да поспя 

  Поезия » Друга
731 0 10

Завих се с облак,

нещо ми е хладно.

Придърпах го и се завих.

Одърпан беше,

но такъв ми се е паднал.

Аз с облак

през глава завих се.

Нощта е глуха -

казах й да тръгва.

Тя ми се помайва, не й пука.

А някога ме искаше –

за спътник.

Луната завидя ми –

и тя под облак се прихлупи.

Хайде, номера!

Отивай си! – ми вика –

това е моята земя.

Добре де, няма да й преча.

Отдавна с нея не говоря.

Сърдита съм й, а и тя

надута напоследък ми изглежда.

И прави се на важна

при това.

Студено ми е. И треперя.

Исках да се стопля малко.

Да поспя.

Придърпах облак,

за да се завия.

Над мен единствена звезда

сега ми свети право във очите.

Нощта не мърда.

Някак потреперва.

Надеждата застинала е

в гъстите й мигли.

Часовникът звъни.

Почти е два.

Луната скочи – сякаш се разбуди.

А аз така и не заспах.

В душата ми кръжаха пеперуди.

В прозореца погледнах мълчаливо.

По него - малки капчици роса.

Не, не ...

Сълзи се спускат - колебливи.

Преваля два.

Отметнах облака – не ми се спи.

Ще тръгна рано.

Не ще дочакам

петлите с дрезгав глас

да кукуригат.

Ще тръгна.

Преди да са проплакали петли.

За да погледна слънцето в очите!

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??