22.01.2009 г., 13:16 ч.

Завий ме с тишина. И нека да е бяла 

  Поезия » Любовна
854 0 14

Завий ме с тишина. И нека да е бяла.

И нека тихите ми стъпки да приспи.

Тази нощ беззвездно-ослепяла

ме дави в черното на своите очи.

Тази нощ разказва за безкрая

на твоя порив за далечност и за път.

„Тя угасва... Ти не знаеш..."

Птици белокрили някъде шептят.

Две ръце изстинали те търсят

сред вой на вълци, тропот на коне.

Избухват мисли, спомени се пръсват

в последната въздишка на едно сърце.

Завий ме с тишина. И нека да е бяла.

И не ме забравяй никога. Недей.

Всяка капчица любов съм ти предала,

влюбена безпаметно, единствено във теб.

© Мммм Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??