Jan 22, 2009, 1:16 PM

Завий ме с тишина. И нека да е бяла 

  Poetry » Love
838 0 14

Завий ме с тишина. И нека да е бяла.

И нека тихите ми стъпки да приспи.

Тази нощ беззвездно-ослепяла

ме дави в черното на своите очи.

Тази нощ разказва за безкрая

на твоя порив за далечност и за път.

„Тя угасва... Ти не знаеш..."

Птици белокрили някъде шептят.

Две ръце изстинали те търсят

сред вой на вълци, тропот на коне.

Избухват мисли, спомени се пръсват

в последната въздишка на едно сърце.

Завий ме с тишина. И нека да е бяла.

И не ме забравяй никога. Недей.

Всяка капчица любов съм ти предала,

влюбена безпаметно, единствено във теб.

© Мммм All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??