16.02.2008 г., 19:53

завинаги...

1.2K 1 1

Защо идвам ли?
Може би да се сбогувам...
Едва ли...
Разбери... без теб не мога да съществувам.

Макар че ме нарани,
макар че ме подцени,
аз за тебе мисля до зори,
а за всичко друго не давам пет пари...

Искам ти да си до мен,
да сътворим спомен,
да сме вечно двама
и раздяла да няма...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еми Бекирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пожелавам ти от сърце да си щастлива завинаги!!!
    Поздрав за стихчето!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...