30.11.2019 г., 21:25 ч.  

Завист 

  Поезия » Друга
246 0 0

Завидяха ми черните облаци,

че съм  бял, че съм много добър!

И изпратиха  тъмни светкавици,

да ме вземат, да ме махнат оттук.

 

Завидя ми и бурята прашна,

че съм искрен, истински мъж.

И затрупа честта ми със пясък...

Кой  ли помни, че Бог се роди!?

 

Завидя ми компютърът стар,

че проплаках за мойта Рогуша*!

И задействах клавиша:"Enter",

кой ли старци от минало слуша!

 

-----------------------------------------------------------

* Рогуша - Персонаж от българска народна песен. Умната овчица, превела стадото на пастирят през мътните води на река Тунджа. След време пастирят продава старата Рогуша на търговци. Тогава нейното агънце започва да говори на Тодор...https://youtu.be/8g4D6rL0Q5M

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??