Nov 30, 2019, 9:25 PM  

Завист

  Poetry » Other
435 0 0

Завидяха ми черните облаци,

че съм  бял, че съм много добър!

И изпратиха  тъмни светкавици,

да ме вземат, да ме махнат оттук.

 

Завидя ми и бурята прашна,

че съм искрен, истински мъж.

И затрупа честта ми със пясък...

Кой  ли помни, че Бог се роди!?

 

Завидя ми компютърът стар,

че проплаках за мойта Рогуша*!

И задействах клавиша:"Enter",

кой ли старци от минало слуша!

 

-----------------------------------------------------------

* Рогуша - Персонаж от българска народна песен. Умната овчица, превела стадото на пастирят през мътните води на река Тунджа. След време пастирят продава старата Рогуша на търговци. Тогава нейното агънце започва да говори на Тодор...https://youtu.be/8g4D6rL0Q5M

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...