30.11.2008 г., 6:57

Завистливо

799 0 10

Понеже в сайта няма такава категория,

то аз я определям като моя - Селска!

 

 

 

ЗАВИСТЛИВО

 

С дрехи маркови, обувки скъпи,

червиви някои са с пари,

а аз, с тези панталони скъсани,

на нищо не приличам, погледни.

 

С цървули стари ходя си по двора

и при животните с тях влизам аз в обора,

на реката после ги измивам от лайната

и за ракийка евтина отивам в механата.

 

А хората по барове и механи

излизат вечер с хубави жени,

уиски пият си и маркова ракия,

не ще да бъда скоро аз от тия.

 

В студ и жега здраво аз трудя се

и на полето, и в обора пак потя се,

преди да легна пия по ракия

и завистливо все си мисля за ония.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Добрев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • е, не е точно селска идилия, но е весело. поздрав за стиха
  • Вальо, ти си с марка "Голямо Раковишко Сърце" и си ми в сърцето! Целувам те по вече избръснатата бузка
  • Те не са по-щастливи от лирическия,адашче!Не ги мисли тях!
    Поздрави и усмивки!
  • Лъскавият живот не е за завиждане...там няма искренност, никой почти не е себе си..., а ти имаш голяма, добра душа и място за всеки!!!
    Поздравления,Вальо!!!
    Невероятно си го написал!!!
  • Хахахахх , закачливо , но и житейско. Поздрави - ти си като добрия войник Швейк. А категорията ти ми харесва мисля и аз да пиша в нея , че си ми приляга.


    "Моя дух селашки
    във града безжалостно линей
    кой го караше глупашки
    в град да иска да живей"

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...