Nov 30, 2008, 6:57 AM

Завистливо

  Poetry » Other
802 0 10

Понеже в сайта няма такава категория,

то аз я определям като моя - Селска!

 

 

 

ЗАВИСТЛИВО

 

С дрехи маркови, обувки скъпи,

червиви някои са с пари,

а аз, с тези панталони скъсани,

на нищо не приличам, погледни.

 

С цървули стари ходя си по двора

и при животните с тях влизам аз в обора,

на реката после ги измивам от лайната

и за ракийка евтина отивам в механата.

 

А хората по барове и механи

излизат вечер с хубави жени,

уиски пият си и маркова ракия,

не ще да бъда скоро аз от тия.

 

В студ и жега здраво аз трудя се

и на полето, и в обора пак потя се,

преди да легна пия по ракия

и завистливо все си мисля за ония.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Добрев All rights reserved.

Comments

Comments

  • е, не е точно селска идилия, но е весело. поздрав за стиха
  • Вальо, ти си с марка "Голямо Раковишко Сърце" и си ми в сърцето! Целувам те по вече избръснатата бузка
  • Те не са по-щастливи от лирическия,адашче!Не ги мисли тях!
    Поздрави и усмивки!
  • Лъскавият живот не е за завиждане...там няма искренност, никой почти не е себе си..., а ти имаш голяма, добра душа и място за всеки!!!
    Поздравления,Вальо!!!
    Невероятно си го написал!!!
  • Хахахахх , закачливо , но и житейско. Поздрави - ти си като добрия войник Швейк. А категорията ти ми харесва мисля и аз да пиша в нея , че си ми приляга.


    "Моя дух селашки
    във града безжалостно линей
    кой го караше глупашки
    в град да иска да живей"

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...