Завръщам се във ранното си детство
Завръщам се във ранното си детство,
прикрила своя жар да имам и да отминавам;
и търся се сред думи, и срещам неудобство,
със себе си отново аз започвам да се радвам.
И търся се сред думи, и срещам неудобство,
но някак пак ме вижда през прозореца на своята врата
един далечен свят на скръб и безпокойство
и дърпа ме към ада на реалността.
Един далечен свят на скръб и безпокойство,
един себичен век на липса и щета,
един обринат лош, устроен ден, обречен на лентяйство,
един самотен поглед в празната река на есента.
И как се чувствам - чувствам, че ме питаш;
и чувствам полъха на смрад от светогледа,
на този свят, да гледаш или да политаш,
отнел е някой моя избор - може би съдбата бледа.
Завръщам се във ранното си детство,
убивам своя жар да имам и да отминавам,
и себе си намерила сред свян и неудобство,
заклевам се пред теб – завинаги аз тук оставам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Ферес Всички права запазени
