Завръщам се във ранното си детство

Feb 3, 2012, 11:13 PM

Poetry » Phylosophy

475 0 2

Завръщам се във ранното си детство,
прикрила своя жар да имам и да отминавам;
и търся се сред думи, и срещам неудобство,
със себе си отново аз започвам да се радвам.

И търся се сред думи, и срещам неудобство,
но някак пак ме вижда през прозореца на своята врата
един далечен свят на скръб и безпокойство
и дърпа ме към ада на реалността.

Един далечен свят на скръб и безпокойство,
един себичен век на липса и щета,
един обринат лош, устроен ден, обречен на лентяйство,
един самотен поглед в празната река на есента.

И как се чувствам - чувствам, че ме питаш;
и чувствам полъха на смрад от светогледа,
на този свят, да гледаш или да политаш,
отнел е някой моя избор - може би съдбата бледа.

Завръщам се във ранното си детство,
убивам своя жар да имам и да отминавам,
и себе си намерила сред свян и неудобство,
заклевам се пред теб – завинаги аз тук оставам.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

pandemoniums (Анна Ферес)

2012-02-08T16:15:10+02:00

Моля...градски. И аз живея в момента в Мюнхен.
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

2012-02-03T23:30:28+02:00

Детство, убежище...откриваш света, спасяваш го. Тихо пристанище. Все някой ти се усмихне я съседка, я някоя баба те скрие когато играеш на жмичка. Радвай се! Аз срешнах момчето от своето детство. Благодаря.