Дъждът ме преобръща и се връщам
към първата, най-крехката си личност.
Уплашена от нежните и стъпки,
измивам грубостта си. Идва тихо.
Позна ли ме? Нали ме разпознаваш:
най-ласкава и в мен преляла капка?
Живея ли без теб? Не съжалявам:
след сушата пораствам многократно.
Олеквам от зова ти лиричен...
Не ми се тръгва. Искам да остана!
Усмихваш се. Кажи! Кажи ми...! Нищо.
Обичам те и другата я няма.