Jun 4, 2008, 10:19 PM

Завръщане 

  Poetry » Phylosophy
626 0 0

Дъждът ме преобръща и се връщам

към първата, най-крехката си личност.

Уплашена от нежните и стъпки,

измивам грубостта си. Идва тихо.

 

Позна ли ме? Нали ме разпознаваш:

най-ласкава и в мен преляла капка?

Живея ли без теб? Не съжалявам:

след сушата пораствам многократно.

 

Олеквам от зова ти лиричен...

Не ми се тръгва. Искам да остана!

Усмихваш се. Кажи! Кажи ми...! Нищо.

Обичам те и другата я няма.

 

© Милена Филипова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??