Завръщане

Дъждът ме преобръща и се връщам

към първата, най-крехката си личност.

Уплашена от нежните и стъпки,

измивам грубостта си. Идва тихо.

Позна ли ме? Нали ме разпознаваш:

най-ласкава и в мен преляла капка?

Живея ли без теб? Не съжалявам:

след сушата пораствам многократно.

Олеквам от зова ти лиричен...

Не ми се тръгва. Искам да остана!

Усмихваш се. Кажи! Кажи ми...! Нищо.

Обичам те и другата я няма.