5.12.2008 г., 14:45

Завръщане

727 0 5

Когато поискам с кървави сълзи

при мен да се върнеш,

опитай!

Мини през пречистваща клада

и спомни си!

Времето, в което бяхме щастливи

и ти ме обича.

И вярвай!

Че още съм твоя,

макар че сърцето разби ми!

Поискай!

При тебе да дойда,

но вече свободна.

Не оковала душата си в сълзи,

а тялото в железните обръчи на тъгата.

Върни се!

За да обичаш

и обичан да бъдеш.

Върни се,

но знай, че робството свърши...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Мандраджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...