Dec 5, 2008, 2:45 PM

Завръщане

  Poetry » Love
734 0 5

Когато поискам с кървави сълзи

при мен да се върнеш,

опитай!

Мини през пречистваща клада

и спомни си!

Времето, в което бяхме щастливи

и ти ме обича.

И вярвай!

Че още съм твоя,

макар че сърцето разби ми!

Поискай!

При тебе да дойда,

но вече свободна.

Не оковала душата си в сълзи,

а тялото в железните обръчи на тъгата.

Върни се!

За да обичаш

и обичан да бъдеш.

Върни се,

но знай, че робството свърши...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Мандраджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...