Когато поискам с кървави сълзи
при мен да се върнеш,
опитай!
Мини през пречистваща клада
и спомни си!
Времето, в което бяхме щастливи
и ти ме обича.
И вярвай!
Че още съм твоя,
макар че сърцето разби ми!
Поискай!
При тебе да дойда,
но вече свободна.
Не оковала душата си в сълзи,
а тялото в железните обръчи на тъгата.
Върни се!
За да обичаш
и обичан да бъдеш.
Върни се,
но знай, че робството свърши...
© Деси Мандраджиева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
