27.06.2012 г., 10:28 ч.

Завръщане 

  Поезия » Философска
379 0 2

 

 

Мастилена нощ е…

И сякаш ме гали…

Разтърсва ме целия

нощният чар…

В небесния купол

луната се пали

и маха ми мило

като на другар.

 

В сребристата нощ

аз пристигам във село.

Смълчано е селото

в сънен покой.

Съня си среднощен

в прегдъдка е взело,

тук Господ за всички

е свирил «отбой»…

 

Самичък се връщам

след дълга раздяла…

И крача към селото

в лятната нощ…

От радост душата ми

е отмаляла…

Това е за мене

очакван разкош!

       05.02.1956г. Драгойново

 

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??