27.06.2012 г., 10:28

Завръщане

519 0 2

 

 

Мастилена нощ е…

И сякаш ме гали…

Разтърсва ме целия

нощният чар…

В небесния купол

луната се пали

и маха ми мило

като на другар.

 

В сребристата нощ

аз пристигам във село.

Смълчано е селото

в сънен покой.

Съня си среднощен

в прегдъдка е взело,

тук Господ за всички

е свирил «отбой»…

 

Самичък се връщам

след дълга раздяла…

И крача към селото

в лятната нощ…

От радост душата ми

е отмаляла…

Това е за мене

очакван разкош!

       05.02.1956г. Драгойново

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...