Мастилена нощ е…
И сякаш ме гали…
Разтърсва ме целия
нощният чар…
В небесния купол
луната се пали
и маха ми мило
като на другар.
В сребристата нощ
аз пристигам във село.
Смълчано е селото
в сънен покой.
Съня си среднощен
в прегдъдка е взело,
тук Господ за всички
е свирил «отбой»…
Самичък се връщам
след дълга раздяла…
И крача към селото
в лятната нощ…
От радост душата ми
е отмаляла…
Това е за мене
очакван разкош!
05.02.1956г. Драгойново
© Христо Славов All rights reserved.