Завръщане
Аз се връщам леко уморен,
а пък ти си все една и съща.
Работата, сграбчила ме в плен,
е превзела цялата ми същност.
Но ще дойде ден, като пред трус,
ден последен аз ще изработя.
Този цех без мен ще стане пуст,
взел ще съм последната си квота.
И навярно малко ще тъжа
за другари, струговете, фрези.
С мисълта си дълго ще кръжа
над завода с цъфналите фрезии.
Пряко през узрелия бостан
към дома когато се завръщам,
в късна вечер твоя гъвкав стан
силно, чак до болка, ще прегръщам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
