rudin (Иван Христов)
858 1444
31.05.2013 г., 16:38 ч.

Завръщане 

  Поезия » Любовна
660 0 6

Аз се връщам леко уморен,
а пък ти си все една и съща.
Работата, сграбчила ме в плен,
е превзела цялата ми същност.

Но ще дойде ден, като пред трус,
ден последен аз ще изработя.
Този цех без мен ще стане пуст,
взел ще съм последната си квота.

И навярно малко ще тъжа
за другари, струговете, фрези.
С мисълта си дълго ще кръжа
над завода с цъфналите фрезии.

Пряко през узрелия бостан
към дома когато се завръщам,
в късна вечер твоя гъвкав стан
силно, чак до болка, ще прегръщам.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Спомени , по изминалото време !
  • Затрогващ стих, Рудин!Харесах написаното!Поздравление!
    Привет от мен!
  • Болезнено трогателен стих! Очевидно е посветен на някого.
  • И на 75г. ли няма да има почивка?Поздрави за стихотворението!
  • Топло и семпло, завлядяващо пишеш!!!Иван Рудин!
  • Ех, Рудин!
    "Пряко през узрелия бостан
    към дома когато се завръщам,
    в късна вечер твоя гъвкав стан
    силно, чак до болка, ще прегръщам." !
    Насищат думите ти!
Предложения
: ??:??