May 31, 2013, 4:38 PM
Завръщане
Аз се връщам леко уморен,
а пък ти си все една и съща.
Работата, сграбчила ме в плен,
е превзела цялата ми същност.
Но ще дойде ден, като пред трус,
ден последен аз ще изработя.
Този цех без мен ще стане пуст,
взел ще съм последната си квота.
И навярно малко ще тъжа
за другари, струговете, фрези.
С мисълта си дълго ще кръжа
над завода с цъфналите фрезии.
Пряко през узрелия бостан
към дома когато се завръщам,
в късна вечер твоя гъвкав стан
силно, чак до болка, ще прегръщам.
© Иван Христов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Спомени , по изминалото време !
-
Затрогващ стих, Рудин!Харесах написаното!Поздравление!
Привет от мен! -
Болезнено трогателен стих! Очевидно е посветен на някого.
-
И на 75г. ли няма да има почивка?Поздрави за стихотворението!
-
Топло и семпло, завлядяващо пишеш!!!Иван Рудин!
-
Ех, Рудин!
"Пряко през узрелия бостан
към дома когато се завръщам,
в късна вечер твоя гъвкав стан
силно, чак до болка, ще прегръщам." !
Насищат думите ти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
