Завръщане
Клапа...
Спира на времето влака.
Бъдещото ни днес от преди,
гордо слиза
и никой не чака,
за да тръгне по стари следи.
И отново
зелен е листецът,
и отново дървото е бук.
Той поетът е.
Той е светецът,
центърът на вселената тук.
Безпардонно
пред нищо не спира.
С "Извинете" разбива глави,
за да
стигне до келепира...
А в душата ми пак ще вали.
Барабанно
дъждът реди строфите.
По балкански се смеем на глас,
а смехът
е според философите -
огледало на нашата страст.
Наша гордост -
вековни кусури.
Радостта - другият да боли
и, макар носен
в тези потури,
Боже,
искам да спре да вали!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бисер Бойчев Всички права запазени
