5.11.2009 г., 1:25 ч.

Завръщане 

  Поезия
649 0 4

Клапа...
Спира на времето влака.
Бъдещото ни днес от преди,
гордо слиза
и никой не чака,
за да тръгне по стари следи.

И отново
зелен е листецът,
и отново дървото е бук.
Той поетът е.
Той е светецът,
центърът на вселената тук.

Безпардонно
пред нищо не спира.
С "Извинете" разбива глави,
за да 
стигне до келепира...

А в душата ми пак ще вали.

Барабанно
дъждът реди строфите.
По балкански се смеем на глас,
а смехът
е според философите -
огледало на нашата страст.

Наша гордост -
вековни кусури.
Радостта - другият да боли
и, макар носен
в тези потури,
Боже,
искам да спре да вали!

© Бисер Бойчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??