16.10.2007 г., 10:37 ч.

Завръщане- 2 

  Поезия
669 0 16
Колко дълго насам се стремих,
към дома - мое първо пристанище,
колко скърби и радости скрих
във душата си - шарено халище!

Но ме среща не звън на камбани,
резонира във мен тишината
и махало от спомени странни
връща дни със забравени дати.

Днес съм пак у дома. Но защо
не трепти в мене струната скрита,
не крещя от възторг? И защо
мисълта ми далече отлита?

Прозаичните делнични грижи
с мойта сянка сега се преплитат
и безмилостно времето ниже -
бели нишки в косите ми вплита.

Във душата си - шарено халище,
колко скърби и радости скрих!
Търсех тихото родно пристанище,
а написах за себе си стих...

© Владимир Владимиров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??