Завръщане- 2
Колко дълго насам се стремих,
към дома - мое първо пристанище,
колко скърби и радости скрих
във душата си - шарено халище!
Но ме среща не звън на камбани,
резонира във мен тишината
и махало от спомени странни
връща дни със забравени дати.
Днес съм пак у дома. Но защо
не трепти в мене струната скрита,
не крещя от възторг? И защо
мисълта ми далече отлита?
Прозаичните делнични грижи
с мойта сянка сега се преплитат
и безмилостно времето ниже -
бели нишки в косите ми вплита.
Във душата си - шарено халище,
колко скърби и радости скрих!
Търсех тихото родно пристанище,
а написах за себе си стих...
към дома - мое първо пристанище,
колко скърби и радости скрих
във душата си - шарено халище!
Но ме среща не звън на камбани,
резонира във мен тишината
и махало от спомени странни
връща дни със забравени дати.
Днес съм пак у дома. Но защо
не трепти в мене струната скрита,
не крещя от възторг? И защо
мисълта ми далече отлита?
Прозаичните делнични грижи
с мойта сянка сега се преплитат
и безмилостно времето ниже -
бели нишки в косите ми вплита.
Във душата си - шарено халище,
колко скърби и радости скрих!
Търсех тихото родно пристанище,
а написах за себе си стих...
© Владимир Владимиров All rights reserved.
