28.03.2013 г., 22:18

Завръщане

874 0 0

 

 

 

ЗАВРЪЩАНЕ

 

 

Добър ден!

Не ме очаквахте, разбира се, но – добър ден!

Аз съм оня - дето го ядоха вълците.

 

Е! Ето ме! Връщам се, само моля - не хълцайте!

Вземам каквото ми трябва и... продължавам напред.

 

О, да...

Липсвах ви, вярвам... дори сте ме търсили.

Благославяли сте (и на това вярвам) - моята доброта.

Ех, мои, незапомнящо-незаменими... отново ме лъжете.

Хм, приятели - близки... до външния праг.

 

За живота ми в тъмното не смеете да попитате,

а и аз - едва ли ще ви разкажа как оцелях.

Как търсих по чукарите пещера, за да мога да скрия

няколко от оцелелите си мечти - знамена.

 

Повярвайте!

Не е страшно в гората на делника - далече от хората.

Бъдете сигурни, по-опасно е тука - сред вас.

 

Извинете ме!

Миг повече да си кривя душата - не мога...

Ще си спомням, разбира се , дори за вас ще рева със глас.

 

Защото –

аз съм оня - дето го пратихте за храна на вълците.

Дето го бяхте отписали - помните ли? – Преди век.

Спокойно, спокойно -

не искам нищо от Вас...

От вас нищо не искам.

Просто събирам останките от душата си -

парче по парче.

 

Красимир ЧЕРНЕВ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...