Завръщане
Героят за последно се прибира,
пораснал, даже променен.
И вече в старото смисъл не намира,
сети се за него и остана зашеметен.
И, както той се изрази...
"... има неща, за които съжаляваме,
още преди да сме ги направили...
и въпреки това ги правим..."
да ми го натякне прецени,
че миналото не ще поправим.
Предишните му завръщания, винаги за малко,
за бързо, колкото да се отбележи, че е бил тук.
Всичко сторено тогава му се стори жалко,
сега уж по-голям, не би го сторил, според мен казва го напук.
И интересното тепърва предстои -
кога изминаха се две години,
да видим на мястото си като поседи,
да повтори старото, ще намерили той от старите причини...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евита Всички права запазени
