Героят за последно се прибира,

пораснал, даже променен.

И вече в старото смисъл не намира,

сети се за него и остана зашеметен.

И, както той се изрази...

"... има неща, за които съжаляваме,

още преди да сме ги направили...

и въпреки това ги правим..."

да ми го натякне прецени,

че миналото не ще поправим.

Предишните му завръщания, винаги за малко,

за бързо, колкото да се отбележи, че е бил тук.

Всичко сторено тогава му се стори жалко,

сега уж по-голям, не би го сторил, според мен казва го напук.

И интересното тепърва предстои -

кога изминаха се две години,

да видим на мястото си като поседи,

да повтори старото, ще намерили той от старите причини...