Oct 6, 2009, 2:24 AM

Завръщане

  Poetry » Love
695 0 1

Героят за последно се прибира,

пораснал, даже променен.

И вече в старото смисъл не намира,

сети се за него и остана зашеметен.

И, както той се изрази...

"... има неща, за които съжаляваме,

още преди да сме ги направили...

и въпреки това ги правим..."

да ми го натякне прецени,

че миналото не ще поправим.

Предишните му завръщания, винаги за малко,

за бързо, колкото да се отбележи, че е бил тук.

Всичко сторено тогава му се стори жалко,

сега уж по-голям, не би го сторил, според мен казва го напук.

И интересното тепърва предстои -

кога изминаха се две години,

да видим на мястото си като поседи,

да повтори старото, ще намерили той от старите причини...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евита All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...