Oct 6, 2009, 2:24 AM

Завръщане

  Poetry » Love
696 0 1

Героят за последно се прибира,

пораснал, даже променен.

И вече в старото смисъл не намира,

сети се за него и остана зашеметен.

И, както той се изрази...

"... има неща, за които съжаляваме,

още преди да сме ги направили...

и въпреки това ги правим..."

да ми го натякне прецени,

че миналото не ще поправим.

Предишните му завръщания, винаги за малко,

за бързо, колкото да се отбележи, че е бил тук.

Всичко сторено тогава му се стори жалко,

сега уж по-голям, не би го сторил, според мен казва го напук.

И интересното тепърва предстои -

кога изминаха се две години,

да видим на мястото си като поседи,

да повтори старото, ще намерили той от старите причини...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евита All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...