Изминаха години. И сега

съм тук, пред своя дом. И се страхувам!

Пред портата позната сам стоя.

Дали е истина, или сънувам?

Чакам да дочуя глас познат,

мама да излезе пред вратата,

да ѝ кажа, че на този свят

тя е най-добрата на земята!

Тате да ми подаде ръка

и да ме погледне във очите:

сине, ти се върна у дома!

Няма вече да пресмятам дните!

Няма никой. Къщата мълчи.

И не чувам в старата ключалка

ключът вътре да се превърти!

Нищо! Ще почакам още малко!

Но напразно. Само тишина.

И на прага ме не срещна мама!

Тате не подаде ми ръка.

В къщата е тихо. Никой няма.

Някъде отвори се врата,

бабичка се приближи до мене:

чедо, лани майка ти умря.

А баща ти още преди време!

Зкъснях! Дойдох си, ала знам,

че сърцето ми било е тука!

Много време бях далеч и сам.

Пак на портичката ще почукам!

Тишината плаши ме! Уви!

Как да вляза, кой ще ме прегърне?

Мамо! Тате! Бог да ви прости!

У дома съм вече! Аз се върнах!