Завръщане
Изминаха години. И сега
съм тук, пред своя дом. И се страхувам!
Пред портата позната сам стоя.
Дали е истина, или сънувам?
Чакам да дочуя глас познат,
мама да излезе пред вратата,
да ѝ кажа, че на този свят
тя е най-добрата на земята!
Тате да ми подаде ръка
и да ме погледне във очите:
сине, ти се върна у дома!
Няма вече да пресмятам дните!
Няма никой. Къщата мълчи.
И не чувам в старата ключалка
ключът вътре да се превърти!
Нищо! Ще почакам още малко!
Но напразно. Само тишина.
И на прага ме не срещна мама!
Тате не подаде ми ръка.
В къщата е тихо. Никой няма.
Някъде отвори се врата,
бабичка се приближи до мене:
чедо, лани майка ти умря.
А баща ти още преди време!
Зкъснях! Дойдох си, ала знам,
че сърцето ми било е тука!
Много време бях далеч и сам.
Пак на портичката ще почукам!
Тишината плаши ме! Уви!
Как да вляза, кой ще ме прегърне?
Мамо! Тате! Бог да ви прости!
У дома съм вече! Аз се върнах!
© Георги Иванов All rights reserved.
