16.01.2020 г., 19:33

Завръщане!

1.5K 3 11

       Пусти опустели

       гъсти коренища!

       Как са ме подпрели,

       ей така - за нищо...

       Искат да остана

       в тази стара къща.

       Гледам го - тавана,

       звезден прах прегръща!

       Тичат по стените

       светлини и сенки...

       Тук - ковьор раздърпан.

       Там - портрет немее.

       Кукувица кряска!

       Клати се дувара.

       Портата - ръждясва.

       Прага е пропаднал...

       В пръстена паница

       дъжд водица сипва.

       Спомени се нижат...

       Капят ми сълзите!

       Детство лекокрило

       имах нявга тука!

       Тръгнах - да открия

       щастие,сполука...

       Домиля ми корен,

       който ме препъна.

       Моят дух е болен!

       Трябва да се върна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Мария!За мен е важно какво е въздействието на една творба,а класацията е сбор от подобни стойности,затова поздравявам всички участници!
  • Марго, в моята класация ти беше по-напред, затова те поздравявам отново за прекрасната творба!🌹
  • Гласувам,за теб!Корена,за него трябва да се държим,той е нашето спасение!Късмет!
  • И от мен. Успех!
  • Радвам се,че стихът ми се е докоснал до Вас!Благодаря!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...