16 янв. 2020 г., 19:33

Завръщане!

1.5K 3 11

       Пусти опустели

       гъсти коренища!

       Как са ме подпрели,

       ей така - за нищо...

       Искат да остана

       в тази стара къща.

       Гледам го - тавана,

       звезден прах прегръща!

       Тичат по стените

       светлини и сенки...

       Тук - ковьор раздърпан.

       Там - портрет немее.

       Кукувица кряска!

       Клати се дувара.

       Портата - ръждясва.

       Прага е пропаднал...

       В пръстена паница

       дъжд водица сипва.

       Спомени се нижат...

       Капят ми сълзите!

       Детство лекокрило

       имах нявга тука!

       Тръгнах - да открия

       щастие,сполука...

       Домиля ми корен,

       който ме препъна.

       Моят дух е болен!

       Трябва да се върна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,Мария!За мен е важно какво е въздействието на една творба,а класацията е сбор от подобни стойности,затова поздравявам всички участници!
  • Марго, в моята класация ти беше по-напред, затова те поздравявам отново за прекрасната творба!🌹
  • Гласувам,за теб!Корена,за него трябва да се държим,той е нашето спасение!Късмет!
  • И от мен. Успех!
  • Радвам се,че стихът ми се е докоснал до Вас!Благодаря!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...