Пусти опустели
гъсти коренища!
Как са ме подпрели,
ей така - за нищо...
Искат да остана
в тази стара къща.
Гледам го - тавана,
звезден прах прегръща!
Тичат по стените
светлини и сенки...
Тук - ковьор раздърпан.
Там - портрет немее.
Кукувица кряска!
Клати се дувара.
Портата - ръждясва.
Прага е пропаднал...
В пръстена паница
дъжд водица сипва.
Спомени се нижат...
Капят ми сълзите!
Детство лекокрило
имах нявга тука!
Тръгнах - да открия
щастие,сполука...
Домиля ми корен,
който ме препъна.
Моят дух е болен!
Трябва да се върна!
© Маргарита Петрова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе: