26.10.2023 г., 12:49 ч.

Завръщане 

  Поезия
224 0 0
Аз дълго чаках те да дойдеш
От сън да се превърнеш във реалност
Във вените ми огън да запалиш
В очите тъжни пак да грейне радост.
Вратата ти отвори смело
На моето сърце строшено
Сглоби го и го сгря със нежност
Вратата пак отвори, завъртя се и я блъсна.
Сковах се в миг,изтръпнал и самотен
Пред мен стоеше на земята твоя ключ
Отворил моята изстрадала душа
Сълзи се появиха и въпрос “ къде греша?” ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коцето Костов Всички права запазени

Предложения
  • Това си бе проклятие за дъжд. Вали, откакто секнах да се моля. И вместо дъжд, миришеше на мъж. На он...
  • Стъпва тихо на пръсти април, с птича песен хлапашки свирука, и очи дъгоцветни присвил, с цъфнал клон...
  • Ще се срути небето всеки момент, ще се срути, окото му няма да мигне. Помътня като дяволска глътка а...

Още произведения »