Аз дълго чаках те да дойдеш

От сън да се превърнеш във реалност

Във вените ми огън да запалиш

В очите тъжни пак да грейне  радост.

Вратата ти отвори смело

На моето сърце строшено

Сглоби го и го сгря със нежност

Вратата пак отвори, завъртя се и я блъсна.

Сковах се в миг,изтръпнал и самотен

Пред мен стоеше на земята твоя ключ

Отворил моята изстрадала душа

Сълзи се появиха и въпрос “ къде греша?”

И стана тъмно, мъка пак ме сполетя.

Аз лутах се, трошах с глава ужасната врата

На светло исках да изляза

И да те търся в непознатите лица.

Свестих се с болка, кървави очи, напукана уста.

През ключалката проникна светлина

Заля ме сноп лъчи – не, бе надежда

От плът и кръв на прага ми стоеше Ти.

Погледна ме и коленичи пак до мен

Протегна пръсти и избърса моите рани

Погали нежно ти очите ми обезверени

Продума плачейки. ”Обичам те. Прости ми.”

Не вярвайки аз Бог потърсих

И тайно го попитах с глас треперещ

Дали е истина това? Защо боли когато вярваш?

Защо те нараняват когато с шепи ти любов даряваш?

В главата си разцепена от блъскане

Туптяща от искра надежда отговора чух

Така живота те калява днес, човече,

Чуй тази мъдрост за която вече не си глух

Люби ,помагай и на мене вярвай

На себе си се доверявай само

Дарявай хората със радост и усмивка

А в отплата ще звучат за тебе тези срички

о би ча ме те всич ли...

Аз нежно сграбчих твоето лице

През сълзи зацелувах те със жар

Удавник бях ,а ти бе пояс в бурното море

И слънчев лъч бе ти и Божий дар.

Днес всичко аз ти давам от сърце

И в думите се вслушвам на Отца

Аз нямам нужда от излишните слова

На мен ми стига само твоето ”Обичам те”

“Благодаря ти че те има на света и Бог реши

На мен да те дари”