9.09.2011 г., 21:24

Завръщане

1.3K 0 3

 

Аз пак се връщам с пламнали ръце,

оставила назад в мечтите рая.

Бях тръгнала към него, но без теб

помръкна той, защо - сама не зная.

 

Аз исках да открия красота,

любов, не подозирах даже,

че може в нечовешка пустата

без тебе раят там да се окаже.

 

Сега се връщам, с пламнали ръце,

жадуващи  за твоята прегръдка.

Разбрах, че раят е във твоето сърце

и към него водят твойте стъпки.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...