LONTANA (Даша)
246 1356
12.01.2008 г., 14:30 ч.

Завръщане 

  Поезия » Друга
694 0 16

 

                       на моята дъщеря
 

Мило мое момиче,

свърши се нашето лято

и днес насреща ни тича

един ден, окъпан във злато.

 

В този ден приказно златен,

като приказка невероятна,

пътен знак - магьосник всевластен -

ни сочи посока обратна.

 

Сега пътят ни води през селото

на моите детски лета

и аз ще се върна във детството,

но знам, че ще бъда сама.

 

Там всичко за теб ще е смешно,

джинсово мое момиче,

защото "Хляб да се хвърля е грешно"

пред тебе никой не е изричал.

 

И боса след дъжд не си тичала

по топлата, мека земя,

на харман слънце не те е припичало,

не си вадила трън от петата сама.

 

Не си слушала със сълзи в очите
бабини приказки през нощта,
да отмъстиш не си се клела в звездите
за красивата, бедна мома.

Студена вода не си отпивала

от бели менци бакърени,

от черни цигани калайдисани -

на друго време ти си орисана.

 

Но защо ли се свива сърцето ми

и пулсът в ушите ми чука?

Какво ли ще видиш, детето ми?

какво ли ще видя аз тука...

 

Дали от срам във земята

са потънали къщите стари...

Изкривена е вече вратата

и олющени синкавобелите нявга дувари...


А това ли е оназ чешма белокаменна

с три бистроструйни чучури?...

Как жалка е днес и засрамена

с корита безводни и срутени...

 

Затварям очи и главата извръщам -

не искам да видя къщата,

където се връщам в своите сънища -

нека за мен да остане тя същата.

 

Затварям очи и не искам да видя

едно тъничко, русо момиче

как тъжно от мен ще си иде -

то толкоз на тебе прилича...

© Даша Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??