Довереница (Дочка Василева)
477 17398
28.10.2021 г., 3:25 ч.

Завръщане под клоните на спомена 

  Поезия » Философска
542 8 10

 

Не ме ли помниш? Аз те нарисувах

със чер молив когато бях на пет.

И дълго плодовете ти сънувах

когато моят свят от мене те отне.

 

Във клоните ти дядо върза люлка.

Не си ли спомняш? В нея аз летях

заслушана във птичите ти звуци.

Далеч от теб, растейки, остарях…

 

А баба сладостта ти във компоти

затваряше за да е сладка зимата.

Пък аз омазана във крушовите сокове

кръжах край теб и ти измислях име.

 

Животът с неочаквана жестокост

намести чакрите ми с тежък чук.

Не си ли спомняш роклята ми розова?

След толкова лета аз пак съм тук.

 

Пристъпвам, насълзена, развълнувана

и милвам грапавата ти кора.

Доведох внучката да нарисува

издънката до твоята снага…

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??